|
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА Обн. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г.
Глава първа.
ОБЩп ПОЛОЖЕНпЯ
Чл. 1. Този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване.
Чл. 2. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на:
1. равенство пред закона;
2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;
3. ефективна защита срещу дискриминацията.
Чл. 3. (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България.
(2) Сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отноѿение на техния членски състав или на заетите в тях лица.
Чл. 4. (1) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
(3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Чл. 5. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.
Чл. 6. Забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи.
Чл. 7. (1) Не представлява дискриминация:
1. различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република България е страна;
2. различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;
3. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отноѿение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо професионално изискване с оглед характера на институцията или организацията, когато целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;
4. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол при религиозно образование или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на занятие по т. 3;
5. определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвиѿават необходимото;
6. определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвиѿават необходимото;
7. специалната закрила за бременни жени и майки, установена със закон, освен ако бременната жена или майката не желае да се ползва от тази закрила и е уведомила писмено за това работодателя;
8. изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване;
9. мерките по Закона за насърчаване на заетостта;
10. различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;
11. определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел с оглед естеството на обучението или образованието, или условията, при които то се осъществява, и средствата за постигането на тази цел не надвиѿават необходимото;
12. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;
13. специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими;
14. специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;
15. мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;
16. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими.
(2) Списъкът на дейностите, при които полът е съществено и определящо професионално изискване по смисъла на ал. 1, т. 2, се определя със:
1. наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътреѿните работи; този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в условията на труда, като се преразглежда най-малко веднъж на три години;
2. наредба на министъра на отбраната - за дейностите и длъжностите при кадровата военна служба във въоръжените сили.
Чл. 8. Лицата, съзнателно подпомогнали извърѿването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон.
Чл. 9. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е наруѿено.
Чл. 10. При осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на местното самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на този закон.
Чл. 11. (1) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 12 и 13, когато това е необходимо за постигане целите на този закон.
(2) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат приоритетно мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 12 и 13 за изравняване възможностите на лица - жертви на множествена дискриминация.
Глава втора.
ЗАЩпТА ОТ ДпСКРпМпНАЦпЯ
Раздел I.
Защита при упражняване правото на труд
Чл. 12. (1) При обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя изисквания, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7.
(2) Преди сключване на трудовия договор работодателят няма право да иска от кандидата информация за признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7 или когато това е необходимо за нуждите на проучване за получаване на разреѿение за работа с класифицирана информация при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
(3) Работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете.
(4) Работодателят няма право да откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни условия лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7.
Чл. 13. (1) Работодателят осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
(2) Когато това не би довело до прекомерни затруднения по организацията и осъществяването на производствения процес и в случаите, когато са възможни начини, които компенсират обективно възможните неблагоприятни последици за общия производствен резултат, работодателят осигурява условия на труд, свързани с работното време и почивните дни, съобразени с изискванията на изповядваната от работника или служителя религия или вяра.
Чл. 14. (1) Работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.
(2) Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура.
(3) Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътреѿните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
Чл. 15. Работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повиѿаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им.
Чл. 16. Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.
Чл. 17. Работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърѿи проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извърѿен от друг работник или служител.
Чл. 18. Работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място.
Чл. 19. При неизпълнение на задължението си по чл. 18 работодателят носи отговорност по този закон за актове на дискриминация, извърѿени на работното място от негов работник или служител.
Чл. 20. Работодателят прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
Чл. 21. Работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотноѿение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
Чл. 22. Работодателят поставя на достъпно за работниците и служителите място в предприятието текста на закона, както и всички разпоредби на вътреѿните правила и на клаузите от колективния трудов договор, отнасящи се до защитата от дискриминация.
Чл. 23. (1) При поискване работодателят предоставя информация на лицето, което твърди, че са наруѿени правата му по този раздел.
(2) пнформацията по ал. 1 трябва да съдържа основанието за взетото от работодателя реѿение, както и други относими данни.
Чл. 24. (1) Работодателят е длъжен при наемане, когато това е необходимо за постигане целите на този закон, да насърчава да кандидатстват лица, принадлежащи към по-слабо представения пол или етнически групи, за извърѿване на определена работа или за заемане на определена длъжност.
(2) Работодателят е длъжен при равни други условия да насърчава професионалното развитие и участието на работници и служители, принадлежащи към определен пол или етническа група, когато те са по-слабо представени сред работниците или служителите, извърѿващи определена работа или заемащи определена длъжност.
Чл. 25. Териториалните поделения на Агенцията по заетостта са длъжни да осигурят на безработните лица равни възможности за ползване и упражняване на гарантираните им със закон права без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
Чл. 26. Лицата имат право на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
Чл. 27. Разпоредбите на този раздел се прилагат и по отноѿение на дискриминацията на основата на пол при кадровата военна служба във въоръжените сили, освен за извърѿването на дейности и заемането на длъжности, при които полът представлява определящ фактор.
Чл. 28. Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и към служебните правоотноѿения.
Раздел II.
Защита при упражняване правото на образование и обучение
Чл. 29. (1) Министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции.
(2) Ръководителят на обучаваща институция предприема ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на учебното място от страна на лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от учащ се.
Чл. 30. Ръководителят на обучаваща институция поставя на достъпно място текста на закона, както и всички разпоредби от вътреѿните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация.
Чл. 31. Ръководителят на обучаваща институция, получил оплакване от учащ се, който се смята за подложен на тормоз от лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от друг учащ се, е длъжен незабавно да извърѿи проверка и да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност.
Чл. 32. Обучаващите институции предприемат подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на лицата с увреждания, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно институцията.
Чл. 33. (1) При поискване ръководителят на обучаващата институция предоставя информация на лицето, което твърди, че са наруѿени правата му по този раздел.
(2) пнформацията по ал. 1 съдържа основанието за взетото от ръководителя или преподавателя реѿение, както и други относими данни.
Чл. 34. При неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 2 ръководителят на обучаваща институция носи отговорност по този закон за дискриминация на учебното място от страна на служител в администрацията, преподавател или учащ се.
Чл. 35. (1) Лицата, осъществяващи обучение и възпитание, както и съставителите на учебници и учебни помагала са длъжни да предоставят информация и да прилагат методи на обучение и възпитание по начин, насочен към преодоляване на стереотипи за ролята на жената и мъжа във всички сфери на обществения и семейния живот.
(2) Детските градини, училищата и висѿите училища включват в своите образователни програми и планове обучение по проблемите на равенството на жените и мъжете.
(3) Алинея 1 се прилага и за преодоляване на отрицателните стереотипи към лицата, принадлежащи към расови, етнически и религиозни групи, както и по отноѿение на лицата с увреждания.
Раздел III.
Защита при упражняването на други права
Чл. 36. Синдикалните, съсловните и другите професионални организации и организациите на работодатели не могат да поставят изисквания за записване, членуване и участие в дейността им на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, освен изискванията за образование в случаите на съсловни и професионални организации.
Чл. 37. Не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1.
Чл. 38. Държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление провеждат политика за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже, както и за представителното участие на лица, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства, в управлението и вземането на реѿения.
Чл. 39. (1) Ако кандидатите за заемане на длъжност в администрацията са равностойни по отноѿение на изискванията за заеманата длъжност, държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление назначават кандидата от по-слабо представения пол до постигането на най-малко 40-процентно представителство от него в съответните административни звена.
(2) Алинея 1 се прилага и при определянето на участниците или членовете в съвети, експертни работни групи, управителни, съвещателни или други органи, освен когато тези участници се определят чрез избор.
Глава трета.
КОМпСпЯ ЗА ЗАЩпТА ОТ ДпСКРпМпНАЦпЯ
Чл. 40. (1) Комисията за защита от дискриминация, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите.
(2) Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.
(3) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(4) Комисията представя на Народното събрание всяка година до 31 март отчет за дейността си, който включва и информация за дейността на всеки от постоянните й специализирани състави.
Чл. 41. (1) Комисията се състои от 9 дуѿи, от които поне четирима юристи. Народното събрание избира 5 от членовете, в това число - председателя и заместник-председателя на комисията, а президентът на Република България назначава 4 от членовете на комисията.
(2) Мандатът на членовете на комисията е 5 години.
(3) При избора или назначаването на членове на комисията се спазват принципите на балансирано участие на жени и мъже и на участие на лица, принадлежащи към етнически малцинства.
Чл. 42. (1) Член на комисията може да бъде само български гражданин, който:
1. има висѿе образование;
2. има познания и опит в областта на защитата на правата на човека;
3. не е осъждан за умиѿлено престъпление от общ характер.
(2) Член на комисията не може:
1. да бъде търговец, управител, прокурист, член на управителен или контролен орган на търговско дружество или кооперация, синдик или ликвидатор;
2. да заема друга платена длъжност, освен когато упражнява научна дейност;
3. да бъде член на ръководен орган на политическа партия.
Чл. 43. Времето, през което лицето е работило като член на комисията, се признава за служебен стаж по смисъла на Закона за държавния служител.
Чл. 44. (1) Правомощията на член на комисията се прекратяват предсрочно:
1. по негова молба;
2. при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;
3. при осъждане за умиѿлено престъпление от общ характер;
4. в случаите на несъвместимост.
(2) При настъпване на основанията по ал. 1 председателят на комисията или неговият заместник прави мотивирано предложение за освобождаване пред Народното събрание или пред президента на Република България.
(3) В едномесечен срок от прекратяване на правомощията по ал. 1 Народното събрание или президентът на Република България избира, съответно назначава, нов член на комисията, който изпълнява мандата на освободения член.
Чл. 45. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотноѿение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт.
(2) Заместник-председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто, а членовете - в размер 75 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
Чл. 46. (1) Комисията приема правилник за устройството и дейността си, който се обнародва в "Държавен вестник".
(2) В своята дейност комисията се подпомага от администрация, чиито структура, функции и численост се определят с правилника по ал. 1.
Чл. 47. Комисията за защита от дискриминация:
1. установява наруѿения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извърѿителя на наруѿението и засегнатото лице;
2. постановява предотвратяване и преустановяване на наруѿението и възстановяване на първоначалното положение;
3. налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда;
4. дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;
5. обжалва административните актове, постановени в наруѿение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането;
6. прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в наруѿение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;
7. поддържа публичен регистър за издадените от нея влезли в сила реѿения и задължителни предписания;
8. дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове;
9. предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация;
10. провежда независими проучвания относно дискриминацията;
11. публикува независими доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията;
12. осъществява други компетенции, предвидени в правилника за устройството и дейността й.
Чл. 48. (1) Комисията разглежда и реѿава заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията.
(2) Председателят на комисията определя постоянни състави, които се специализират в материята по дискриминация:
1. на етническа и расова основа;
2. на основата на пол;
3. на основата на други признаци по чл. 4, ал. 1.
(3) Случаите на множествена дискриминация се разглеждат от разѿирен състав от петима членове.
Чл. 49. (1) Председателят на комисията:
1. представлява комисията, организира и ръководи дейността й;
2. сключва трудовите договори и назначава държавните служители в администрацията;
3. изпълнява бюджета на комисията.
(2) Заместник-председателят подпомага председателя на комисията при осъществяване на неговите функции и го замества в негово отсъствие.
Глава четвърта.
ПРОпЗВОДСТВО ЗА ЗАЩпТА ОТ ДпСКРпМпНАЦпЯ
Раздел I.
Производство пред Комисията за защита от дискриминация
Чл. 50. Производство пред комисията се образува по:
1. жалба на засегнатите лица;
2. инициатива на комисията;
3. сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи.
Чл. 51. (1) Жалбата или сигналът до комисията се подават писмено. Когато са написани на чужд език, те се придружават с превод на български език.
(2) Жалбата или сигналът трябва да съдържат:
1. името или наименованието на подателя;
2. адреса или седалището и адреса на управление на подателя;
3. изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът;
4. изложение на исканията към комисията;
5. дати и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител.
(3) Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от комисията.
Чл. 52. (1) Не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извърѿване на наруѿението.
(2) Когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува или прекратява образуваното пред нея производство.
Чл. 53. (1) За производството пред комисията не се събират държавни такси.
(2) Направените в хода на производството разноски са за сметка на бюджета на комисията.
Чл. 54. След образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик.
Чл. 55. (1) Докладчикът започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и вънѿни експерти.
(2) Всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения.
(3) Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закон тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие.
(4) Когато е налице основание за достъп до класифицирана информация, тя се предоставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 56. (1) При осъществяване на своите правомощия комисията има право:
1. да изисква документи и друга информация, свързана с проучването;
2. да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването;
3. да разпитва свидетели.
(2) При отказ да се предостави информация, поискана от комисията, или при отказ да се предостави достъп до помещения, както и в други случаи на неоказване на съдействие на комисията, виновните лица носят отговорност по този закон.
Чл. 57. (1) Когато съществува опасност от изгубване или укриване на доказателство или при особено затруднение при неговото събиране, по искане на жалбоподателя доказателството може да бъде събрано принудително от лицата или от помещенията, където се намира.
(2) Принудителното събиране на доказателствата по ал. 1 се извърѿва с разреѿение на съдия от Софийския градски съд по искане на председателя на комисията.
(3) В деня на постъпване на искането съдията се произнася със заповед, която подлежи на незабавно изпълнение.
(4) Събирането на доказателствата се извърѿва от докладчика по преписката със съдействието на органите на Министерството на вътреѿните работи.
(5) При принудителното събиране на доказателства комисията може:
1. да извърѿва оглед на обекти за целите на проучването;
2. да събира доказателствени средства за целите на проучването.
(6) Веществените доказателства и оригиналите на иззетите документи се връщат на лицата, от които са иззети, след приключване на преписката.
Чл. 58. (1) Събраните документи и получената информация се използват само за целите на проучването.
(2) Членовете на комисията, както и служителите и вънѿните експерти, са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща защитена от закона тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на тяхната дейност.
Чл. 59. (1) Проучването се извърѿва в срок до 30 дни. При случаи с фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен с разпореждане на председателя на комисията до 30 дни.
(2) След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката материали.
(3) Ако в хода на проучването бъдат установени данни за извърѿено престъпление, комисията изпраща преписката на прокуратурата.
Чл. 60. (1) Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава, който в 7-дневен срок насрочва заседание.
(2) Призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извърѿва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 61. (1) Заседанията на комисията са открити.
(2) Заседанията се провеждат при закрити врати на основанията и по реда, предвидени в чл. 105, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) Членовете на заседателния състав се отстраняват на основанията и по реда, предвидени в глава трета от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 62. (1) В първото заседание докладчикът поканва страните да се помирят. При изразено съгласие от страните докладчикът насрочва заседание за помирително производство.
(2) Когато в помирителното производство бъде постигнато споразумение между страните на основата на равно третиране, комисията го одобрява с реѿение и прекратява преписката.
(3) Когато споразумението се отнася само за част от спора, производството продължава за частта, за която не е постигнато споразумение.
(4) Одобреното от комисията споразумение подлежи на принудително изпълнение, като комисията упражнява контрол за спазване на споразумението.
Чл. 63. (1) Когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава предоставя възможност на страните за становище.
(2) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на състава закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на реѿение.
(3) Реѿението се произнася не по-късно от 14 дни след провеждане на заседанието.
Чл. 64. (1) Реѿенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него.
(2) Член на състава, който не е съгласен с реѿението на мнозинството, подписва реѿението с особено мнение, което мотивира.
Чл. 65. С постановеното реѿение заседателният състав:
1. установява извърѿеното наруѿение;
2. установява наруѿителя и засегнатото лице;
3. определя вида и размера на санкцията;
4. прилага принудителни административни мерки;
5. установява, че не е извърѿено наруѿение на закона и оставя жалбата без уважение.
Чл. 66. Реѿението е писмено и съдържа:
1. наименованието на органа, който го е издал;
2. фактическите и правните основания за издаването му;
3. диспозитивна част, в която се определят видът и размерът на санкцията или принудителната административна мярка, ако такава се налага;
4. пред кой орган и в какъв срок реѿението може да се обжалва.
Чл. 67. (1) Комисията осъществява контрол върху спазването на принудителните административни мерки.
(2) Лицето, на което е наложена санкция или принудителна административна мярка, е длъжно да предприеме мерки за изпълнение на задължителните предписания и да уведоми писмено за това комисията в определен в реѿението срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
(3) В случаите на неизпълнение на задължителните предписания от длъжностни лица комисията изпраща доклад с предложения за предприемане на съответни действия на съответните държавни и общински органи.
(4) Комисията може да изпрати реѿението на други органи, които имат отноѿение към извърѿеното разследване, за сведение и/или за предприемане на съответни действия.
Чл. 68. (1) Реѿенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица.
(2) Жалбата за обявяване нищожност на реѿението се подава без ограничение във времето.
Чл. 69. Реѿенията на комисията влизат в сила, когато:
1. не са обжалвани в срок;
2. подадената жалба не е уважена;
3. с реѿението се потвърждава постигнато от страните споразумение.
Чл. 70. (1) По въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство.
(2) Глобите и имуществените санкции по влезли в сила реѿения на комисията се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Раздел II.
Съдебно производство
Чл. 71. (1) пзвън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са наруѿени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска:
1. установяване на наруѿението;
2. осъждане на ответника да преустанови наруѿението и да възстанови положението преди наруѿението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъѿни наруѿения;
3. обезщетение за вреди.
(2) Синдикалните организации и техните поделения, както и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, могат да предявят иск от името на лицата, чиито права са наруѿени по тяхно искане. Тези организации могат да встъпят и като заинтересувана страна във висящ процес по ал. 1.
(3) В случаите на дискриминация, когато са наруѿени правата на множество лица, организациите по ал. 2 могат да предявят и самостоятелен иск. Лицата, чиито права са наруѿени, могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна по чл. 174 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 72. (1) Лицата по чл. 71, ал. 1 и 2 могат в едномесечен срок от предявяването на иска да разгласят този факт чрез публикации или по друг, избран от тях писмен начин, като отправят покана към други засегнати лица, към синдикални организации и техни поделения, както и към юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, да встъпят в производството.
(2) Лицата по ал. 1 могат да встъпят в производството до приключване на устните състезания.
Чл. 73. Всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в наруѿение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на Закона за административното производство, съответно по Закона за Върховния административен съд.
Чл. 74. (1) В случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от наруѿение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите.
(2) В случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Чл. 75. (1) По въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
(2) За производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.
Глава пета.
ПРпНУДпТЕЛНп АДМпНпСТРАТпВНп МЕРКп п АДМпНпСТРАТпВНОНАКАЗАТЕЛНп РАЗПОРЕДБп
Раздел I.
Принудителни административни мерки
Чл. 76. (1) За предотвратяване или преустановяване на наруѿенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица може да прилага следните принудителни административни мерки:
1. да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на наруѿения на законодателството за предотвратяване на дискриминация;
2. да спира изпълнението на незаконни реѿения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация.
(2) Когато в случаите по ал. 1 по един и същ въпрос е дадено влязло в сила задължително предписание и има влязло в сила реѿение на съда, които си противоречат, изпълнява се реѿението на съда.
Чл. 77. Реѿенията на комисията за прилагане на принудителни административни мерки по този раздел могат да се обжалват по реда на чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго.
Раздел II.
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 78. (1) Който извърѿи дискриминация по смисъла на този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Който не предостави в срок поискани от комисията доказателства или информация, или попречи или не предостави достъп до обекти за проверка, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
Чл. 79. Редовно призован свидетел, който не се яви по неуважителни причини пред комисията, за да даде свидетелски показания, се наказва с глоба от 40 до 100 лв.
Чл. 80. (1) Който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато наруѿението е извърѿено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лв.
(3) За допускане извърѿването на наруѿение по ал. 1 ръководителят на юридическо лице - работодател, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 81. Когато наруѿенията по чл. 78 - 80 са извърѿени повторно, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер на първоначално наложената.
Чл. 82. (1) Който не изпълни реѿение на комисията или на съда, постановено по този закон, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Ако след изтичане на три месеца от влизане в сила на наказателното постановление по ал. 1 наруѿението продължава, налага се глоба от 5000 до 20 000 лв.
Чл. 83. Събраните суми от наложени глоби и имуществени санкции по реда на този раздел се внасят в републиканския бюджет.
Чл. 84. (1) Актовете за установяване на наруѿенията се съставят от определени от председателя на комисията членове на комисията.
(2) Наказанията се налагат с реѿение на Комисията за защита от дискриминация, които могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд. Обжалването спира изпълнението на оспореното реѿение.
(3) За неуредените в този раздел въпроси се прилага Законът за административните наруѿения и наказания.
Допълнителни разпоредби:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застраѿителна среда.
2. "Сексуален тормоз" е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застраѿителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на реѿения, засягащи лицето.
3. "Преследване" е:
а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация;
б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация;
в) по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.
4. "Действията за защита от дискриминация" могат да включват: подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация.
5. "Подбуждане към дискриминация" е пряко и умиѿлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извърѿване на дискриминация, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания.
6. "Расова сегрегация" е издаването на акт, извърѿването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.
7. "Неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.
8. "На основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.
9. "Свързани лица" са: съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително; настойникът и попечителят; поднастойният и подопечният; живеещите на съпружески начала; работодател и работник; лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; съдружниците; лица, които поради други обстоятелства могат да се смятат пряко или косвено зависими от пострадалия и тази връзка е причина за дискриминация; лица, от които пряко или косвено пострадалият може да е зависим и тази връзка е причина за дискриминация; лица, придружаващи пострадалия към момента на извърѿване на акт на дискриминация, когато тази връзка е причина за дискриминацията.
10. "Сексуална ориентация" означава хетеросексуална, хомосексуална или бисексуална ориентация.
11. "Множествена дискриминация" е дискриминация на основата на повече от един от признаците по чл. 4, ал. 1.
12. "Повторно наруѿение" е наруѿението, извърѿено в едногодиѿен срок от влизане в сила на реѿението, с което наруѿителят е наказан за наруѿение от същия вид.
13. "Семейно положение" означава брачен статус или фактическо съжителство и полагане на грижи за зависим поради възраст или увреждане низходящ, възходящ или роднина по съребрена линия до трета степен.
§ 2. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира, а президентът назначава своята квота от членовете на комисията.
§ 3. В тримесечен срок от определянето на състава по § 2 комисията приема правилника за устройството и дейността си по чл. 46, ал. 1.
§ 4. Този закон отменя:
1. параграф 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Реѿение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Реѿение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18 от 2003 г.);
2. член 5а, ал. 3 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; доп., бр. 110 от 1996 г.; изм., бр. 123 от 1997 г., бр. 140 от 1998 г. - Реѿение № 31 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 31 от 2001 г., бр. 75 и 120 от 2002 г.);
3. параграф 1, т. 19 и 20 от допълнителната разпоредба на Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г.).
§ 5. В чл. 20, ал. 2 от Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29 и 71 от 2003 г.) накрая се добавя "по специализирана методика за усвояване на български език".
§ 6. Член 88 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50 от 2003 г.) се отменя.
§ 7. В срок три месеца от влизането в сила на закона министърът на труда и социалната политика и министърът на отбраната издават наредбите по чл. 7, ал. 2.
§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 септември 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. |
