|
ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО
ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО Обнародван, ДВ, бр. 182 от 9 август 1949 г., попр., бр. 193 от 1949 г., изм., Изв., бр. 12 от 1951 г., бр. 12 и 92 от 1952 г., бр. 15 от 1953 г., попр., бр. 16 от 1953 г., изм., бр. 89 от 1953 г., изм., ДВ, бр. 90 от 1955 г., изм., Изв., бр. 90 от 1956 г., бр. 50 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 23 от 1968 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 20 от 1990 г., бр. 15 от 1994 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 81 от 2000 г., бр. 120 от 29.12.2002 г.
border=0
I. ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА
Чл. 1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.
Чл. 2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.
Чл. 3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.
Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници.
Чл. 4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.
Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
Чл. 5. Лицата над 14-годишна възраст, които поради слабоумие, душевна болест или физически недъг не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
Лицата с такива страдания, навършили 18 години, ако състоянието им не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1, се прилага чл. 3, ал. 2, а за тия на лицата по ал. 2 - чл. 4, ал. 2.
Чл. 6. Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, презиме и семейно име. Презиме може да бъде името на един от родителите или на съпруга на лицето; за семейно име може да служи и презимето на един от родителите или на съпруга на лицето.
Чл. 7. Местожителство на едно лице е онова място, където се е установило да живее постоянно или преимуществено.
За местожителство на малолетните и на поставените под пълно запрещение се счита онова на техните законни представители.
Когато родителите, които упражняват родителски права, имат различно местожителство, малолетното им дете има местожителството на родителя, при когото то живее.
Чл. 8. Когато някой изчезне и няма сведения за него, околийският съд, по молба на заинтересованите или по искане на прокурора, назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси.
Представителят се назначава предпочтително измежду роднините или близките на отсъствуващия.
Ако отсъствуващият има законен представител, друг представител не се назначава.
Когато отсъствуващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва.
Чл. 9. Ако отсъствието продължи повече от една година, съдът, по искане на заинтересованите или на прокурора, обявява лицето за отсъствуващо.
Чл. 10. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му.
От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.
Чл. 11. Въведените във владение имат право да управляват имотите на отсъствуващия, да го представляват пред съда и да се ползуват от приходите на имотите му.
Те не могат да отчуждават, да ипотекират, да залагат имотите или да извършват други действия на разпореждане, освен в случаите на нужда, или при очевидна полза за отсъствуващия, и то с разрешение на околийския съд.
Чл. 12. Заветниците и лицата, които имат права зависещи от смъртта на отсъствуващия, могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползуват от тия права.
Изпълнението на задълженията спрямо отсъствуващия, които се погасяват с неговата смърт, като издръжка и др. се спира.
Чл. 13. Ако се окаже, че отсъствуващият е жив, въведените във владение лица са длъжни да върнат само доходите, които са събрали след поканата за връщане на имота.
Определението за обявяване на отсъствието се отменя.
Чл. 14. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт.
Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.
Чл. 15. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от прекратяването на военните действия или от събитието.
Чл. 16. Съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт.
При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие.
Чл. 17. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето.
Но бракът не се прекратява по право, а само с определение на съда, по искане на другия съпруг или с встъпване на същия в нов брак.
Чл. 18. Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, той може да иска:
а) имотите, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е придобито срещу отчуждените по възмезден начин имоти и цената, която се дължи от трети лица срещу извършените отчуждения;
б) имотите отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на придобиването е знаел, че обявеният за умрял е жив, и
в) изпълнението на задълженията по чл. 12, ал. 2, от деня на поканата.
Прекратеният брак не се възстановява.
Чл. 19. Ако след решението за обявяване предполагаемата смърт се установи по съдебен ред точната дата на действителната смърт на лицето, неговите наследници към тази дата могат да упражнят само правата по букви "а" и "б", на чл. 18.
II. СЕМЕЙСТВО
А. Б р а к
Чл. 20. Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този закон, поражда правата и задълженията, които законите свързват с брака.
Ако бракосъчетаните желаят да се извърши и черковен обред, свещенослужителят извършва обреда само след като му се представи препис от акта за женитба.
Условия за встъпване в брак
Чл. 21. Могат да встъпват в брак: мъж, който е навършил 18 години и жена, която е навършила 17 години.
Председателят на областния съд може да разреши на мъж, който е навършил 17 години, и на жена, която е навършила 16 години, да встъпят в брак, ако важни съображения налагат това.
Молбата за това се подава лично от двамата желаещи да встъпят в брак до председателя на съда, в района на който е местожителството на лицето, което се нуждае от разрешение. По тази молба се изслушват и родителите или попечителят на нуждаещия се от разрешение.
Когато и двамата встъпващи в брак се нуждаят от разрешение, молбата им се подава пред председателя на съда по местожителството на единия от тях. Определението не подлежи на обжалване.
Чл. 22. Не може да встъпи в брак лице, което:
1) е свързано с друг брак;
2) страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение или е поставено под пълно запрещение поради същите причини;
3) страда от болест, която би изложила на сериозна опасност здравето на другия съпруг или на поколението от брака.
Чл. 23. Забранено е встъпването в брак с роднини по права линия, с роднини по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, между осиновител и осиновен, както и между единия от тях и съпруга или роднините по права линия на другия.
Чл. 24. За чуждите граждани, които встъпват в брак с български или с чужд гражданин в страната, способността и пречките за това се определят според закона на държавата, чиито граждани са те. Но в този случай за тях са задължителни и разпоредбите на чл. 22 и 23.
Сключване на брак
Чл. 25. Бракът се сключва с взаимното съгласие на встъпващите в брак, дадено лично от тях пред длъжностното лице по гражданското състояние.
Действителен е бракът, извършен пред лице, което публично е изпълнявало такава служба, макар да не е имало това качество.
Чл. 26. Бракосъчетанието се извършва публично в общинския народен съвет, в присъствието на двама свидетели.
Когато някой от желаещите да встъпи в брак не може да се яви в общинския народен съвет поради болест, бракосъчетанието може да се извърши другаде.
Чл. 27. Длъжностното лице по гражданското състояние, след като се удостовери в самоличността на встъпващите в брак трябва да им посочи установените в чл. 21-23 пречки за встъпване в брак и да изиска от тях декларация, че не съществува някоя от тези пречки.
Чл. 28. При съставяне на акта за женитба всеки от съпрузите може да заяви дали ще носи презимето и семейното име на другия съпруг.
Чл. 29. След като встъпващите в брак заявят, че желаят да сключат брак помежду си, длъжностното лице по гражданското състояние ги обявява за бракосъчетани, съставя акта за женитба, прочита го на съпрузите и на свидетелите, след което се подписва от последните и от него.
Чл. 30. Когато български гражданин встъпва в брак в чужбина, бракът може да бъде сключен пред консулски или дипломатически представител.
Бракът, сключен от български гражданин в чужбина, е действителен и когато е сключен във формите, предписани от законите на страната, където е извършено бракосъчетанието.
Бракът, сключен в страната пред чужд консулски или дипломатически представител, е действителен, само ако и двамата съпрузи са граждани на държавата, на която принадлежи тоя представител.
Права и задължения на съпрузите
Чл. 31. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия да обезпечат благополучието на семейството и да се грижат за издръжката и възпитанието на децата.
Чл. 32. Всеки от съпрузите има пълна свобода при избор на своето занятие и местожителство.
Чл. 33. Всеки от съпрузите запазва имуществото си, управлението и ползуването от него.
Чл. 34. За задълженията, които единият от съпрузите е поел за текущите нужди на домакинството, отговаря солидарно и другият съпруг.
Чл. 35. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Ако единият от съпрузите е предоставил на другия изрично или мълчаливо да управлява неговото имущество, този последният при липса на противна уговорка дължи само плодовете, които са налице, когато управлението бъде отнето или бракът се прекрати.
Недействителност на брака и развод
Чл. 36. Бракът се обявява за недействителен само:
1) ако при сключването му е съществувала някоя от пречките по чл. 22 и 23;
2) ако при сключването му единият от съпрузите е бил неспособен да разсъждава поради временна причина или се е намирал в грешка относно акта, който сключва, или относно лицето, с което встъпва в брак;
3) ако единият от съпрузите е бил принуден да сключи брака поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта - негови или на неговите близки, и
4) ако при сключването на брака не са били налице изискванията на чл. 21.
Чл. 37. В случаите на т. 1 на предходния член обявяване недействителността на брака може да се иска от всеки от съпрузите, от прокурора и от всяко лице, което има правен интерес.
Прокурорът не може да иска обявяване недействителността на един брак, който е вече прекратен.
Ответници по предявения от прокурора или от трето лице иск са и двамата съпрузи.
В случаите на т. 2, 3 и 4 искът може да бъде предявен само от засегнатия съпруг.
Чл. 38. В случай на двубрачие, обявяването недействителността на брака не може да се постанови, ако по-раншният брак е прекратен или е обявен за недействителен и съпругът на двубрачния е бил добросъвестен.
Последният, обаче, може да иска обявяването на втория брак за недействителен най-късно в едногодишен срок от прекратяването на по-раншния брак.
Чл. 39. Ако посочените в чл. 22, т. 2 и 3 пречки престанат да съществуват, обявяването недействителността на брака може да се иска само от другия съпруг до 6 месеца от оздравяването.
Чл. 40. Искът по чл. 36, т. 2 и 3 може да се предяви най-късно до 6 месеца от деня, когато съпругът е открил основанието за недействителността на бракаили когато е престанал да бъде под действието на заплашването, но в никой случай не по-късно от три години след сключването на брака.
Чл. 41. Не може да се предяви иск на основание чл. 36, т. 4, след 6 месеца от навършване на възрастта по чл. 21, ал. 1, или ако съпругата е забременяла.
Чл. 42. Никой не може да се позове на недействителността на един брак преди той да бъде обявен за недействителен.
Чл. 43. Бракът, който е обявен за недействителен, има действието на законен брак до влизането на решението в законна сила спрямо лицето, което го е сключило добросъвестно.
Чл. 44. Развод се допуска при сериозно и непоколебимо съгласие на съпрузите.
Чл. 45. Съпругът може да иска развод в следните случаи:
1. Ако другият съпруг е извършил прелюбодеяние.
Искът може да се предяви до изтичане на една година от деня в който съпругът е узнал за прелюбодеянието, но не по-късно от три години след извършването му.
Искът не може да се предяви от съпруг, който е дал съгласието си за прелюбодеянието или чрез поведението си съзнателно го е направил възможно, улеснил го е или го е опростил.
2. Ако другият съпруг посегне на живота му.
Искът може да се предяви до изтичането на една година от узнаване за посягането, но не по-късно от три години след извършването му. Искът не може да се предяви, ако е последвала прошка.
3. Ако другият съпруг е осъден на лишаване от свобода не по-малко от пет години, освен ако той е одобрил извършването на деянието, за което е последвало осъждането, или ако осъждането е станало преди брака и същият е знаел това. Разводът не се постановява, ако осъденият е вече освободен.
4. Ако другият съпруг бъде обявен за отсъствуващ.
5. Ако другият съпруг страда от болест, която би изложила на сериозна опасност здравето му или здравето на поколението.
След развода болният може да встъпи в нов брак само ако установи пред председателя на онзи областен съд, който е издал решението, че е напълно оздравял. Определението на председателя не подлежи на обжалване.
Чл. 46. Съпругът може да иска развод, ако поради физическо или морално изтезание, тежко оскърбление, позорно престъпление, пиянство по навик, разточителство, безчестен живот, или изобщо поради грубо нарушение на брачните задължения от другия съпруг не може да се иска продължаването на семейния живот.
Чл. 47. Всеки от съпрузите може да иска развод, ако поради дълбоко разстройство на брака не може да се иска продължаването на семейния живот.
Ако разстройството е предизвикано по изключителна вина на единия от съпрузите, съдът постановява развод по негова вина.
Чл. 48. Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те могат обаче да продължат предявения вече иск, за да установят неговата основателност.
Чл. 49. След развода съпругът не може да носи името на другия съпруг, когато последният се противопостави на това.
Чл. 50. След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията по случай на смърт, направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска е установена и след смъртта на ищеца, съгласно чл. 48.
Чл. 51. Когато бракът се прекрати поради развод, даренията, които съпрузите са си направили във връзка или през време на брака, се отменяват, доколкото дарението е налице; то се връща в състоянието в което се намира.
Плодовете, придобити преди отменението, не се връщат.
Отменението не засяга правата, придобити от трети лица.
Ако подареното е било отчуждено от надарения, той дължи това, с което се е обогатил.
Чл. 52. Когато бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.
Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това, доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си.
Частта не може да превишава дела, който съпругът би имал като наследник по закон на другия съпруг по време на предявяване на иска.
Решението има прехвърлително действие. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.
Чл. 53. Правата, предвидени в чл. 51 и 52, не могат да се предявят след изтичането на една година от деня, в който бракоразводното решение е влязло в законна сила.
Чл. 54. В случай на развод, съдът постановява на кого от съпрузите се предоставят родителските права върху децата и определя мерките, относно упражнението на тия права и личните отношения между децата и родителите. Съдът може да постанови децата да живеят и у някое трето лице или в съответно заведение, както и да присъди служебно привременна издръжка на децата.
В тия случаи съдът изслушва родителите, а ако е уместно и децата и близки на семейството и решава въпросите само с оглед интересите на децата.
Ако положението се измени вследствие на нови обстоятелства, съдът, по молбата на единия от съпрузите или служебно, може да измени постановените по-рано мерки и да предпише нови.
Чл. 55. Разпорежданията на чл. 48-54 се прилагат съответно и при обявяване на брака за недействителен.
Чл. 56. Разпорежданията на чл. 31-35 са приложими за действия, които трябва да произведат последици в страната и когато единият или двамата съпрузи са чужди граждани, независимо от това къде е сключен бракът.
Чл. 57. Обявяването недействителността на брак, сключен в страната или в чужбина между български и чужд гражданин, се урежда по този закон.
За обявяване недействителността на брак, сключен между чужди граждани, се прилага отечественият закон на съпрузите и законът по местосключването на брака, доколкото последният е задължителен за чужденците.
Чл. 58. Разводът се урежда по закона на страната, чиито граждани са съпрузите по време на подаване молбата за развод. Ако в това време съпрузите имат различно гражданство, прилага се законът на държавата, на която и двамата съпрузи са били граждани преди подаване на молбата. При липса на общо гражданство прилага се този закон.
Чл. 59. Брачните искове се разглеждат от българските съдилища и когато само единият от съпрузите е български гражданин.
Когато и двамата съпрузи са чужди граждани, брачните искове се разглеждат от българските съдилища само когато подсъдността пред тях се признава от законите на държавите, чиито граждани са съпрузите.
Чл. 60. Решение по брачен иск на чуждестранен съд, което се отнася до български граждани, може да бъде признато в страната при спазване разпоредбите на чл. 878-884 от Закона за гражданското съдопроизводство, ако е постановено на някое от основанията, които са предвидени в тоя закон и ако ответникът при предявяване на иска е имал местожителството си в страната, където е постановено решението.
Б. П р о и з х о д
Чл. 61. Взаимните права и задължения на децата и родителите се основават на кръвния произход.
Извънбрачните деца, произходът на които е установен, имат еднакви права с родените от брака.
Чл. 62. Произходът от майката се установява с факта на раждането.
Искът за установяване на майчинството може да се предяви от всяко заинтересовано лице; тоя иск не се погасява с давност по отношение на детето.
Ако майката е починала, искът се предявява против наследниците й.
Чл. 63. Предполага се, че съпругът е баща на детето, което е родено през траенето на брака или не по-късно от 300 дни след прекратяването му.
Ако детето е родено преди да са изтекли 180 дни от сключване на брака, съпругът може да оспори бащинството, като предяви иск за това, без да е длъжен да доказва други обстоятелства; по този иск в тежест на противната страна е да докаже, че съпругът е бащата. Такъв иск съпругът не може да предяви, ако е знаял за бременността на жена си при сключването на брака или ако е обявил детето за свое в акта за раждането.
Ако детето е родено след 180 дни от сключването на брака съпругът може с иск да оспори бащинството, като установи, че не би могъл да бъде баща на детето.
Чл. 64. Искът може да бъде предявен не по-късно от 6 месеца след като съпругът се е научил за раждането.
Ако съпругът умре преди изтичането на този срок, искът може да се предяви от неговите наследници най-късно 6 месеца след неговата смърт или след раждането, ако то е станало по-късно.
Искът се предявява против детето.
Чл. 65. Детето, което е родено през траенето на брака или не по-късно от 300 дни след прекратяването му, може да предяви иск, за да оспори бащинството, когато съпругът на майката не би могъл да бъде негов баща.
Искът може да се предяви до три години от навършване на пълнолетието.
Чл. 66. Детето може да предяви иска, за да установи своя брачен произход. Тоя иск не се погасява с давност.
Чл. 67. Всеки от родителите може да припознае своето извънбрачно дете, като го обяви лично за свое: в акта за раждането, в писмена декларация, подадена пред длъжностното лице по гражданското състояние, в завещание или в друг писмен акт с нотариално заверен подпис.
Могат да бъдат припознати и заченати, както и вече починали деца, ако последните са оставили низходящи.
Чл. 68. Не се допуска припознаването на дете, произходът на което е установен с акта на раждането.
Чл. 69. Детето може да оспори писмено припознаването пред длъжностното лице по гражданското състояние до изтичането на три години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това е станало по-късно.
Оспорването се съобщава на родителя, който е припознал детето, а ако той е починал - на наследниците му. В тримесечен срок от съобщението родителят или наследниците му могат да предявят иск за установяване на бащинството или майчинството.
(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Ако искът не бъде предявен или ако предявеният иск бъде отхвърлен, припознаването се смята за нестанало.
Чл. 70. Припознаването може да бъде оспорено и от всеки заинтересован чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването.
Чл. 71. Детето, родено извън брака, може да предяви иск за установяване на бащинството. Искът не се погасява с давност.
Искът за установяване на бащинството може да се предяви от майката до изтичане на три години от раждането. Решението по този иск не може да се противопостави на детето.
Чл. 72. По исковете, предявени съгласно чл. 64, 65, 66 и 71, като страна се призовава и майката.
В. Р о д с т в о
Чл. 73. Роднини по права линия са лицата, които произхождат едно от друго. Роднини по съребрена линия са лицата, които имат общ родоначалник, без да произхождат едно от друго.
Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.
Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от този последния до другия роднина.
Чл. 74. Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както с другия съпруг, така и с неговите роднини.
В линията и степента, в които едно лице е роднина с единия съпруг, той е роднина по сватовство с другия съпруг.
Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя със събиране на степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.
Съпрузите на двама братя или на две сестри са роднини по сватовство във втора степен.
Г. О с и н о в я в а н е
Чл. 75. Могат да бъдат осиновявани само лица, ненавършили 18-годишна възраст, и то изключително в техен интерес.
Навършилите тази възраст лица могат да бъдат осиновени само ако преди навършване на пълнолетието те са били отглеждани от осиновителя.
Могат да осиновяват лица, които са дееспособни, нямат низходящи (включително осиновени и припознати) и са най-малко 15 години по-възрастни от осиновявания.
Чл. 76. Никой не може да бъде осиновен от няколко лица, освен двама съпрузи.
Чл. 77. За осиновяването се изисква съгласието на осиновителя и на родителите на осиновявания, а ако той има настойник или попечител - съгласието на последния. Ако осиновяваният е навършил 10-годишна възраст, изисква се и неговото съгласие.
Необходимо е също така и съгласието на съпрузите на осиновителя и на осиновявания, освен ако те са недееспособни или местожителството им е неизвестно.
Чл. 78. Съгласието на лицата по чл. 77, ал. 1, трябва да бъде дадено лично пред околийския съдия. Съгласието на съпрузите, може да бъде дадено и чрез особен пълномощник или чрез отделен акт с нотариално заверен подпис.
Чл. 79. Околийският съдия съставя акт за даденото съгласие. След като провери дали са изпълнени изискванията на закона и дали осиновяването е в интерес на осиновявания, той в разпоредително заседание се произнася по допускането или не на осиновяването без да излага мотиви.
Ако осиновителят умре преди произнасянето, околийският съдия може да допусне осиновяването само ако и след неговата смърт то е в интерес на осиновявания.
Определението не подлежи на обжалване.
Чл. 80. Допуснатото осиновяване има действие от датата на акта на съгласието.
Чл. 81. Между осиновения и осиновителя се създават отношения на дете към родител, но осиновителят не наследява осиновения.
Осиновеният може да приеме името на осиновителя.
(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Осиновяването не създава гражданскоправни отношения между осиновения и роднините на осиновителя, нито между последния и роднините на осиновения, освен ако законът разпорежда другояче.
Осиновеният запазва всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение.
Чл. 82. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя, а ако той е в невъзможност да ги изпълнява, те принадлежат на родителите по рождение.
Чл. 83. Осиновяването може да бъде отменено от околийския съдия по взаимно съгласие на осиновителя и на осиновения, когато и двамата са дееспособни. Съгласието трябва да бъде дадено лично пред съдията.
Осиновяването може да бъде отменено и по иск, предявен от единия от тях, когато другият се е провинил тежко спрямо него. Наследниците могат да продължат предявения иск.
Действието на осиновяването престава от момента на отменяването му, но ако това е станало след смъртта на осиновителя, осиновеният не го наследява.
Д. П р а в а и з а д ъ л ж е н и я
н а р о д и т е л и т е
Чл. 84. Родителите са длъжни да се грижат за децата си до 18-годишната им възраст и да ги подготвят за общественополезна дейност.
Чл. 85. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) През траенето на брака родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, и то само в интерес на децата.
Чл. 86. Родителите могат да искат връщането на ненавършилите пълнолетие деца, когато последните не живеят при тях.
Околийският съдия, ако това е в интерес на детето, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед се привежда в изпълнение по административен ред.
Чл. 87. Решенията за извършване на действия, които се отнасят до личността или до имуществото на ненавършилите пълнолетие деца, се вземат от двамата родители съвместно.
При липса на съгласие между родителите, въпросът се решава от местния народен съд, а където няма такъв от околийския съдия.
Чл. 88. Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца пред трети лица и учреждения и да управлява техните имущества (чл. 3).
Така също всеки от родителите може сам да даде съгласие за извършване на правни действия от непълнолетните им деца (чл. 4).
Чл. 89. Отчуждаване на движими и недвижими имоти с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бърза развала, обременяването на тия имоти с тежести и изобщо извършване на действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, отнасящи се до ненавършили пълнолетие деца, се допуска само при нужда или очевидна тяхна полза и с разрешение на околийския съд. Същото важи и за теглене на вложени суми и за сключване на заеми.
Тези разпоредби не се отнасят до имотите, които непълнолетният е придобил с труда си.
Чл. 90. При противоречие в интересите на родителите и децата околийският съдия назначава особен представител на последните.
Чл. 91. Когато поведението на родителя представлява опасност за правилното възпитание на детето, околийският съдия, по искане на прокурора или на близки на детето, може да вземе надлежните мерки в интерес на детето и ако е необходимо да го настани в подходящо място.
Чл. 92. Родителят се лишава по право от родителски права, когато той е осъден за разврат или за престъпление извършено спрямо личността на някое от своите деца, за което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от една година.
Лишаването от родителски права настъпва по право и когато родителят бъде поставен под пълно или ограничено запрещение.
Чл. 93. Родителят може да бъде лишен от родителски права когато ги упражнява във вреда на децата, когато бъде осъден за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода не по-малко от пет години или когато се отдаде на порочен живот и с това поставя в опасност интересите на децата.
Лишаването от родителски права се постановява от областния съд по молба на близките на децата или по искане на прокурора.
Чл. 94. Родителят, който е лишен от родителски права, може да иска от областния съд да бъде възстановен в тия права.
Възстановяването в правата може да се иска не по-рано от три години, след лишаването, а при осъждане - след като родителят бъде реабилитиран.
При лишаване от родителски права поради запрещение възстановяването на правата настъпва по право с отменяването на запрещението.
Чл. 95. В случаите на чл. 92-94 съдът съобщава на общинския народен съвет по местожителството на родителя, за да се отбележи лишаването и последвалото възстановяване в правата в особената за това книга.
Е. Н а с т о й н и ч е с т в о и
п о п е ч и т е л с т в о
Чл. 96. Когато малолетните деца останат без родители или родителите са лишени от родителски права или са в невъзможност да ги упражняват, настойническият съд - местният народен съд, а където няма такъв околийският съд - им назначава настойник, негов заместник и двама съветници измежду роднините и близките на децата.
Настойническият съд упражнява надзор върху дейността на настойниците и може да определи мястото, където да живее малолетният.
Чл. 97. Малолетните деца, които са настанени в обществено възпитателно заведение, имат за настойник управителя на същото.
В тия случаи настойнически дела не се образуват.
Чл. 98. Настойникът е длъжен да се грижи за личността на малолетния, да управлява имотите му и да го представлява пред трети лица. Разпоредбата на чл. 89 се прилага съответно и при настойничество.
Настойническият съд може по всяко време да смени настойника, когато интересите на малолетния изискват това.
При противоречие в интересите на настойника и на малолетния и когато настойникът е възпрепятствуван да упражнява длъжностите си, те се изпълняват от заместника му.
Чл. 99. Когато средствата на малолетния са недостатъчни за издръжката му, настойникът трябва да се обърне към общинския народен съвет за съдействие.
Чл. 100. Всяка година през м. февруари, а така също когато престанат да изпълняват длъжността си, настойниците дават сметка по настойническото дело за извършеното от тях относно личността и имуществото на малолетния.
Настойническият съд се произнася по сметката и ако констатира нередовности прави потребното за отстраняването им.
Чл. 101. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Когато настойническият съд намери за уместно, той призовава и близки на детето, за да вземе мнението им преди да се произнесе.
Чл. 102. Когато настойникът без оправдателни причини не се яви пред настойническия съд или не представи сметка, последният му налага глоба до 10 000 лева.
Чл. 103. Настойникът не може да задържа у себе си суми принадлежащи на малолетния. Той е длъжен да ги внася в банкови институти или в Пощенската спестовна каса. Върху невнесените своевременно суми той дължи законна лихва.
За всички неотчетени или невнесени суми настойническият съд издава изпълнителен лист срещу настойника.
Чл. 104. С навършването на 14-годишна възраст децата се освобождават по право от настойничество и настойническият съд им назначава попечител.
Чл. 105. На встъпилия в брак непълнолетен попечител по право е неговият пълнолетен съпруг.
Чл. 106. На настанения в обществено-възпитателно заведение непълнолетен попечител по право е управителят на същото.
Чл. 107. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) При попечителство се прилагат съответно чл. 84, 89, 90, 96, ал. 2, и чл. 98, ал. 2.
Чл. 108. На лица, поставени под пълно запрещение, настойническият съд назначава настойник и заместник-настойник и двама съветници, а на поставените под ограничено запрещение - попечител, съгласно разпоредбите на тази глава.
Настойник или попечител по право на такова лице е неговия дееспособен съпруг; ако няма такъв, родителите на лицето упражняват родителски права и задължения, освен ако те са лишени от тия права или са в невъзможност да ги упражняват.
Когато съпругът е настойник или когато родителите упражняват родителски права, настойнически дела не се образуват.
Чл. 109. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Не могат да бъдат настойници и попечители:
1) недееспособните;
2) чуждите граждани;
3) глухонемите;
4) лишените от права с присъда;
5) лицата, интересите на които са противоречиви с интересите на поставените под настойничество и попечителство;
6) лица с фашистки прояви.
Чл. 110. Настойническият съд може да освободи настойника или попечителя, от тази длъжност, когато изпълнението й се явява крайно обременително за тях поради старост, болест, служебни задължения и пр.
Ж. И з д р ъ ж к а
Чл. 111. (Ал. 1 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Родителите са длъжни да издържат своите деца, които не са навършили 18-годишна възраст и не са встъпили в брак.
Когато децата нямат родители, не могат да се издържат от имотите си и са нетрудоспособни издръжката се дължи от пълнолетните братя и сестри.
Чл. 112. Издръжка се дължи и между съпрузи, както и между възходящи и низходящи роднини, но само в полза на оня, който не може да се издържа от имотите си и е нетрудоспособен.
Чл. 113. Издръжката се дължи преди всичко от съпруга, а след това от най-близкия роднина; при еднаква степен на родство с възходящи и с низходящи, издръжка се дължи от низходящите.
Чл. 114. Ако задълженият да дава издръжка няма възможност да я доставя изцяло или от части, задължението за съответната част тежи върху следващия най-близък от задължените роднини.
Чл. 115. Лишените от родителски права не се освобождават от задължението да дават издръжка на децата си, но те не могат да искат издръжка от последните, освен в случаите на чл. 92, ал. 2.
Чл. 116. При развод издръжка се дължи само от съпруга, по чиято вина е постановен разводът, а при недействителност на брака - от съпруга, който е бил недобросъвестен при сключването му. Ако разводът е постановен по вина на двамата съпрузи или ако и двамата са били недобросъвестни, издръжка не се дължи.
При развод, допуснат без вина поради болест, здравият съпруг дължи издръжка на болния, ако последният не може да се издържа от имотите си и е нетрудоспособен.
Чл. 117. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Няма право на издръжка лицето, което се е провинило тежко срещу оня, който дължи издръжката или срещу негов низходящ, възходящ или съпруг.
Чл. 118. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, на което тя се дължи, и според възможността на лицето, което я дължи, но родителят не може да откаже издръжка на децата си под предлог, че не може да я даде.
Чл. 119. Когато няколко лица от една и съща степен са задължени да дадат издръжка, задължението се разделя между тях съразмерно с възможностите им.
Държавата поема грижата за издръжка на останалите без родители и близки роднини ненавършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от имотите си и са нетрудоспособни.
Чл. 120. Издръжка за минало време може да се иска най-много за три месеца преди завеждането на иска.
Отказ от издръжка за бъдеще време е недействителен.
Чл. 121. Влязло в законна сила решение по дело за издръжка може да бъде изменявано по иск на една от страните, ако обстоятелствата, въз основа на които е била определена издръжката, са се изменили.
Във всички случаи, когато размерът на заплатата, надницата или пенсията на осъдения длъжник бъде изменен по силата на законно разпореждане, присъдената за издръжка сума се изменя от съдията-изпълнител съразмерно.
З. А к т о в е з а г р а ж д а н с к о
с ъ с т о я н и е
Чл. 122. Актовете за раждане, женитба и смърт, както и актовете за мъртвородени деца се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, където тия събития са се случили.
Службата на длъжностно лице по гражданско състояние се изпълнява от председателите на общинските народни съвети или от други длъжностни лица, на които те са възложили тази служба.
Чл. 123. Актовете за гражданско състояние на военни лица, които се намират в поход, и на лица, които съпровождат войската, се съставят съгласно военните правилници.
За раждания, женитби и смърт, станали при пътувания по море, началникът на кораба изпълнява службата на длъжностно лице по гражданското състояние.
За български граждани в чужбина актовете за гражданско състояние може да се съставят освен от чуждестранните органи, и от консулските или дипломатически представители на републиката.
Чл. 124. Актовете за гражданско състояние, съставени по установения ред, съставляват пълно доказателство за това, което длъжностното лице е отбелязало, че е станало пред него, до доказване на тяхната неистинност по реда на Закона за гражданското съдопроизводство.
(Ал. 2 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Заявленията на лицата, които участвуват при съставянето на акта, доколкото се отнася до обстоятелства, които трябва да бъдат вписани, имат достоверност до доказване на противното.
Чл. 125. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Регистрите за гражданско състояние са публични; длъжностните лица по гражданското състояние не могат да откажат да дадат извлечение или удостоверение от регистрите.
Чл. 126. Когато не е съставен акт за гражданско състояние или съставеният акт е изгубен или унищожен, околийският съдия, след като призове заинтересованите лица и изслуша прокурора, може да постанови да се състави такъв акт.
В тоя случай събитието може да се установява и със свидетелски показания. Съдът може да събира доказателства и служебно.
Чл. 127. По искане на заинтересованите лица околийският съд може да постанови да се поправят допуснати явни грешки в актовете за гражданско състояние.
Чл. 128. Определението по чл. 126 и 127 не може да се противопостави на ония, които не са взели участие в производството.
Чл. 129. Всяка промяна в гражданското състояние на лицата, която засяга обстоятелствата отбелязани в съставен вече акт (включително и осиновяването) се отбелязва от страна на акта въз основа на влязъл в законна сила съдебен акт.
Отбелязва се и припознаването на извънбрачно дете, извършено вън от акта за раждането, както и обстоятелството, че припознаването се смята за нестанало (чл. 69).
Чл. 130. Актовете за гражданско състояние се съставят по реда и във формата, предвидени в правилниците за водене на регистрите за гражданско състояние, съставени от министъра на правосъдието в съгласие с министъра на вътрешните работи.
III. ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА
Общи разпоредби
Чл. 131. Юридическите лица са носители на права и задължения.
Те придобиват права и задължения чрез своите органи.
Чл. 132. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.
Чл. 133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони. Чл. 133а. (Нов - ДВ, бр. 15/94 г.; отм., бр. 120 от 2002 г.).
Юридически лица с нестопанска цел
С д р у ж е н и я
134.-154. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.)
Чл. 134.(Отм.) Сдружението придобива качеството на юридическо лице с вписване в предназначения за това регистър при околийския съд.
Чл. 135.(Отм.) След като едно сдружение е вписано в надлежния регистър под известно име, друго такова под същото име в същото населено място, макар и с нееднаква цел, не може да се впише.
Чл. 136.(Отм.) Вписването на сдружението става по молба на управителния съвет, към която трябва да се приложат решението за основаването му и устава на същото, подписан от основателите, както и доказателства, че са изпълнени изискванията на особените закони за съществуването на сдружението.
Препис от молбата и от приложенията се изпращат на прокурора, който в месечен срок може да направи възражения.
Съдът се произнася по молбата, след като изслуша явилите се членове на управителния съвет и прокурора.
Чл. 137.(Отм.) Вписването на сдружението трябва да съдържа разпоредбите на устава, посочени в чл. 138, и имената на членовете на управителния съвет. Вписват се и всички последвали промени.
Промените в подлежащите на вписване обстоятелства не могат да се противопоставят на трети добросъвестни лица преди вписването им.
Чл. 138.(Отм.) Сдруженията се управляват по устав, който трябва да съдържа разпоредби относно: името, целта, средствата, устройството, срока за съществуването, ако има такъв, начина на представляването, на свикването на общото събрание, на оповестяване на дневния ред и начина за приемане на нови членове и прекратяване на членството и реда за определяне на членския внос.
Чл. 139.(Отм.) Общото събрание на членовете е върховен орган на сдружението. То се свиква от управителния съвет в случаите и по начина, предвидени в устава или по искане на една десета от членовете. Ако в последния случай управителният съвет не свика общото събрание в двенеделен срок, то се свиква от околийския съдия.
Общото събрание се състои от делегати, когато уставът предвижда това.
Чл. 140.(Отм.) Общото събрание се счита законно, ако присъствуват най-малко половината от всички членове или делегати. Ако не се яви нужното число, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и членове и делегати да се явят.
Чл. 141.(Отм.) В общото събрание всеки член или делегат има право на един глас. Не се допуска гласуване с пълномощие.
Решенията в общото събрание се вземат с мнозинство на гласовете, но за изменение на устава, за прекратяване на сдружението или за сливането му с друго е необходимо мнозинство 2/3 от присъствуващите.
По въпроси, които не са били предварително вписани в дневния ред и надлежно оповестени, не могат да се вземат решения.
Това не важи за отстраняване на членовете на управителния съвет и за избиране на нови членове вместо тях.
Чл. 142.(Отм.) Никой член няма право да гласува при решаване на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг, неговите низходящи и възходящи роднини, както и до роднините му по съребрена линия и по сватовство до втора степен.
Чл. 143.(Отм.) Решенията на общите събрания, които противоречат на закона или на устава, могат да бъдат отменявани от държавния орган, под надзора на който се намира юридическото лице. Тази разпоредба не се отнася до политическите партии.
Чл. 144.(Отм.) Управителният съвет се състои най-малко от трима членове и се избира от общото събрание най-много за три години.
Той управлява работите на сдружението и го представлява съгласно устава.
Чл. 145.(Отм.) До избиране на нов управителен съвет старият управителен съвет продължава да изпълнява своите функции.
Чл. 146.(Отм.) Освен по решение на общото събрание, сдружението се прекратява и с решение на околийския съд: а) ако в продължение на три месеца остане с по-малко членове, отколкото са нужни според устава за образуване на управителен съвет; б) ако дейността му е противна на закона, на устава или на държавния и обществен ред и в) ако стане неплатежоспособно.
Съдът се произнася след като изслуша и прокурора.
Чл. 147.(Отм.) Прекратяването на сдружението се вписва служебно, когато то е постановено от съда и по съобщение на управителния съвет - в останалите случаи.
Чл. 148.(Отм.) След прекратяването на сдружението имуществото му се предава на държавата.
Държавата отговаря за задълженията на сдружението до размера на полученото имущество.
Ф о н д а ц и и
Чл. 149.(Отм.) Фондацията се учредява с акт за дарение или със завещание, в който се посочват целта и имуществото на фондацията. Тя придобива качеството на юридическа личност с вписването й в регистъра на околийския съд. Устройството и начинът на представляването й се уреждат с учредителния акт.
Чл. 150.(Отм.) Вписването става въз основа на същия акт, а ако той не съдържа необходимите данни, те се посочват от надлежния, според целта на фондацията, министър.
Чл. 151.(Отм.) Министърът упражнява надзор и следи за използуването на имуществото на фондацията, според предназначението му.
Чл. 152.(Отм.) Министърът може, след като изслуша управителния орган на фондацията, да измени устройството или да смени управителите, ако това изменение се налага за запазване имуществото или за постигане целта на фондацията.
Той може по същия ред да измени и целта на фондацията, ако характерът или обсегът на целта се е изменил дотолкова, че фондацията явно вече не отговаря на волята на учредителя или ако целта е била вече постигната.
При същите условия и по същия начин може да се отменят или изменят тежестите и условията на фондацията, които пречат за постигането на целта й.
Чл. 153.(Отм.) Фондацията се прекратява от околийския съд, когато целта й е станала непостижима или противна на законите или на държавния и обществен ред.
Чл. 154.(Отм.) Относно прекратяването на фондациите се прилагат разпоредбите на чл. 147 и 148.
IV. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 155. За лицата, които в деня на влизането на този закон в сила са навършили 18 години, но не са навършили 21 години, сроковете за упражняване на права, които зависят от навършването на пълнолетието, започват да текат от този ден.
Чл. 156. За действия, извършени преди влизане на този закон в сила от ненавършили 21 години и от поставени под пълно или ограничено запрещение, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това.
Чл. 157. Сдружения, които са придобили качеството на юридически лица преди влизането на този закон в сила, запазват това качество.
Чл. 158. Действителността на брак, сключен преди 27 май 1945 г., се определя според разпорежданията, които са били в сила при сключването му.
Не може да се иска обявяване недействителност на брак, сключен преди влизането на закона за брака в сила, на основание, каквото не се предвижда в него.
Граждански брак, сключен в чужбина преди влизането на същия закон в сила, е действителен само ако на 27 май 1945 г. съпрузите са водили съпружески живот.
Чл. 159. Основанията за развод, предвидени в закона за брака, важат и за бракове, сключени преди влизането му в сила.
Когато преди влизането на същия закон в сила е възникнало основание за развод по действуващото тогава право, разводът се допуска само ако то е основание за развод или за обявяване недействителност на брак по Закона за брака.
Чл. 160. Развод на основание чл. 36 от Закона за брака се допуска само ако искът е предявен до влизане в сила на настоящия закон.
Чл. 161. Разпоредбата на чл. 52 се прилага и за ония имущества, които са придобити през време на брака до влизането на този закон в сила, ако разводът се постанови след тази дата.
Чл. 162. По несвършените при влизането на този закон в сила дела, образувани по искове за отменяване на осиновявания, се прилагат разпоредбите на досегашния закон. Но ал. 3 на чл. 83 от този закон се прилага и по тия дела.
Същото важи и по делата за лишаване от родителска власт.
Чл. 163. Функциите, които законите възлагат върху роднинския съвет, се изпълняват от настойническия съд.
Когато околийският съд трябва да вземе предварително решение и като настойнически съд, той разрешава въпроса едновременно.
Чл. 164. С влизане на този закон в сила се възстановява дееспособността на лицата, които са поставени под ограничено запрещение поради разточителство.
Чл. 165. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя: Закона за лицата, Наредбата-закон за задълженията за издръжка, Закона за изчезналите военни и граждански лица през време на последните войни и смутове от 17 март 1926 г., Закона за извънбрачните деца и осиновяването, Закона за настойничеството, Закона за юридическите лица, постановлението на Министерския съвет относно безследно изчезналите, публикувано в "Държавен вестник", бр. 101 от 17 май 1944 г., и Закона за брака, с изключение на § 5-9 от особените разпоредби от същия закон, които остават в сила.
V. ИЗМЕНЕНИЕ НА ДРУГИ ЗАКОНИ
а) По Закона за задълженията и договорите
§ 1. След чл. 212 се прибавя следният нов:
"Чл. 212а. Актовете, които едно лице е извършило преди да бъде поставено под пълно запрещение, могат да бъдат унищожени, ако причината за запрещението е съществувала по времето, когато тези актове са били извършени, и то ако от естеството на договора от голямата повреда, която произлиза или може да произлезе от него за запретения или от всяко друго обстоятелство, се установява недобросъвестността на оня, който е сключил договора със запретения.
След смъртта на едно лице извършените от него актове не могат да се оборват по причина на слабоумие, освен ако запрещението е било поискано преди смъртта му или ако доказателството за слабоумието произлиза от същия акт, който се оборва.".
б) По Закона за привилегиите и ипотеките
§ 2. Към чл. 15 се прибавя нова точка:
"3а. от задължения за издръжка.".
в) По Наказателния закон
§ 3. След чл. 284 се прибавя нов:
"Чл. 284а. Осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, който умишлено забави да изпълни задълженията си повече от 3 месеца, се наказва с лишение от свобода до две години и глоба до 50 000 лв., или с едно от тия наказания.
Същото наказание се налага и на този, който умишлено се постави в невъзможност да дава издръжка било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.
Наказателното преследване се възбужда само по тъжба на пострадалия.".
г) По Закона за гражданското съдопроизводство
§ 4. Чл. 11, ал. 2 до ал. 5, се изменят така:
"За малолетните и поставени под пълно запрещение искат и отговарят пред съд техните законни представители.
Непълнолетните и ограничено запретените искат и отговарят пред съд с участието на своите родители или попечители.
(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Непълнолетните могат да искат и да отговарят сами пред съда по спорове, които се отнасят до това, което са придобили с труда си.".
§ 5. Към чл. 54 се прибавя нова алинея:
"Искът за издръжка може да бъде предявен и по местожителството на ищеца.".
§ 6. След чл. 594а се прибавя нов член:
"594б. Съдебното мито по искове за издръжка се присъжда при постановяването на решението върху присъдените платежи за една година, а ако искът бъде отхвърлен - в размер до 5 000 лв.".
§ 7. В чл. 879 думите "длъжникът има своето местожителство" се заменят с думите "осъденият има своето местожителство, а ако той няма такова в страната - по местожителството на молителя.".
§ 8. След чл. 914 се прибавя:
Г л а в а IIIа
ОБЯВЯВАНЕ НА ОТСЪСТВИЕ И СМЪРТ
Чл. 915. Молбите за обявяване отсъствието или смъртта на едно лице са подсъдни на околийския съд по последното местожителство на изчезналия, а при липса на такова - по мястото, където лицето е живяло напоследък.
В молбата трябва да се посочат и предполагаемите наследници на отсъствуващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.
Чл. 916. След постъпване на молбата за обявяване на отсъствието съдът разпорежда да се съберат сведения по нея от общинския народен съвет и от народната милиция по последното местожителство на изчезналия и по друг подходящ начин.
Извлечение от молбата се изпраща на общинския народен съвет по последното жилище на отсъствуващия за разгласяване. Това извлечение се връчва и на лицата по чл. 915, ал. 2.
Чл. 917. Съдът се произнася по молбата за обявяване отсъствието или смъртта, с участието на прокурора, след като изслуша лицата, посочени в чл. 915, ал. 2, и други заинтересовани.
Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смъртта в последното местожителство на лицето.
Чл. 918. (Ал. 1 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) По молба на всеки заинтересован или по искане на прокурора, решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъствуващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.
Искът се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта и срещу лицата, които черпят права от съставения акт.
Г л а в а IIIб
ПРОИЗВОДСТВО ПО БРАЧНИ ДЕЛА
(Загл. попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.)
Чл. 919. Искове за развод, за обявяване недействителността на брака и за установяване съществуването или не на брак между страните (брачни искове) са подсъдни на областния съд, в района на който е обикновеното жилище на ответника.
Ако ответникът не живее в страната, искът е подсъден на областния съд, в района на който живее ищецът.
(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Непълнолетни, ограничено запретени и поставени под пълно запрещение поради осъждане могат сами да предявят брачни искове и да отговарят по такива.
Чл. 920. Брачни искове могат да бъдат съединени само с иск за издръжка.
Ответникът по брачен иск може да предяви насрещно друг брачен иск или иск за издръжка. Насрещни искове за развод на основание чл. 45, т. 1 и 2, от Закона за лицата и семейството може да се предявят и след изтичане на сроковете за предявяването им.
Чл. 921. Съдът, пред който е предявен искът, определя, по молба на една от страните, привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползуването от придобитото през брака имущество, както и относно грижата за децата и издръжката им.
Това определение не подлежи на отделно обжалване; но може да бъде изменявано от същия съд.
Чл. 922. Ищецът, чийто брачен иск е отхвърлен, не може да предяви друг брачен иск нито на основанията, които е предявил в делото, нито на основанията, които е могъл да предяви в него или чрез съединение на исковете, ако тия основания са му били известни. Същото важи и по отношение на ответника за основанията, върху които той е могъл да предяви насрещен иск.
Чл. 923. По брачни искове не може да се отвежда свидетел на основание чл. 178; изявленията и признанията на страните, както и силата на частните документи и на другите доказателства се преценяват свободно от съда.
Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да я разпита върху обстоятелствата, поддържани от нея или от противната страна. Ако не се яви без уважителни причини, може да постанови да бъде доведена под стража.
Съдът може да събира доказателства и служебно.
Чл. 924. При постановяване на развода съдът се произнася и по вина на коя от страните той се допуска, макар да не е било направено искане за това.
Решението, с което се обявява недействителността или се прекратява бракът, действува по отношение на всички.
Чл. 924а. В молбата за развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат и постигнатото съгласие, относно упражнението на родителските права, издръжката на децата и отношенията на всеки от родителите към тях.
В същата молба те могат да изложат и постигнатото съгласие относно издръжката и имуществените им отношения.
Чл. 924б. Председателят на съда призовава съпрузите не по-рано от един месец след подаването на молбата на помирително заседание, в което те трябва да се явят лично.
(Ал. 2 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Ако съпрузите настояват на взетото решение, председателят на съда съставя протокол за това и внася молбата за разглеждане в съдебно заседание, което не може да се състои преди да изтекат 3 месеца от деня на помирителното заседание.
(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) В случай, че някой от съпрузите не се яви без уважителни причини на помирителното или съдебното заседание, делото се прекратява.
Чл. 924в. След като се убеди, че решението на съпрузите е сериозно и непоколебимо и намери, че постигнатото съгласие по чл. 924а, ал. 1, относно децата е в интерес на последните, съдът допуска развода и одобрява сключените между съпрузите съглашения, посочени в чл. 912а, ал. 2.
Непълнолетните и ограничено запретените могат сами да дадат съгласие за развод, обаче относно съглашенията, засягащи имуществените отношения между съпрузите, задълженията за издръжка и грижите за децата, необходимо е съгласието на техните родители или попечители.
Чл. 924г. Решението за развод по взаимно съгласие, с което е допуснат разводът, не може да се обжалва."
§ 9. Чл. 934-936 се отменят.
Изпълнението на настоящия закон се възлага на министъра на
правосъдието. |
